При 63-годишна жена се провежда скринингова колоноскопия. Пациентът има артериална хипертония, астма, намалена функция на щитовидната жлеза и отстраняване на матката в миналото. Колоноскопията е извършена под пълна анестезия с пропофол, не се откриват полипи и жената се прибира вкъщи. Малко по-късно започва да усеща силна болка в лявата част на корема, разпространяваща се към лявото рамо. Не търси лекарска помощ, защото отдава симптомите на раздуването на червото по време на изследването.
През следващите дни болката постепенно отшумява, но четири седмици след колоноскопията жената внезапно развива задух и се провежда образно изследване (КТ) на гръдния кош, показано на снимката. Изключена е белодробна тромбоемболия, но се забелязва левостранен плеврален излив, който налага хоспитализация.
Как се нарича симптома, при който коремна болка се разпространява към лявото рамо? Каква е диагнозата?
На снимката също се вижда и хематом на слезката. Проведена е компютърна томография на корема, която не открива други причини за болка или кървене. Жената е разпитана подробно и не се установяват други причини за хематом на слезката (като физическа травма), освен проведената в миналото колоноскопия. Възпалителните маркери са повишени – левкоцити 11.5, CRP 121. Лабораторните изследвания показват и анемия с хемоглобин 103. След консултация с хирург е преценено, че не се налага оперативно лечение. Лекувана е с антибиотик за пневмония и дренаж на плевралния излив, който се оказва ексудат.
Причината за болката е травма на слезката по време на колоноскопията – рядко усложнение с висока смъртност. В случая диагнозата е поставена ретроспективно, седмици след процедурата. Механизмът на увреждането е свързан с рязко разтягане на спленоколичната връзка или директна тъпа травма с апарата върху слезката. Рискови фактори са предходни коремни операции с възможни сраствания, употреба на антикоагуланти и антиагреганти, тютюнопушене, както и бързо провеждане на самата колоноскопия. Вероятно анестезията с пропофол също е рисков фактор, тъй като отнема усещането за болка, което пази пациента от по-тежки травми.
Най-честите оплаквания са коремна болка, която може да се разпространи (ирадиира) към лявото рамо, известно още като симптом на Кер (Kehr). Възможни са промени в артериалното налягане, анемия и повишени левкоцити. Лечението зависи от състоянието на пациента. Ако хемодинамиката е стабилна, е възможно провеждане на емболизация като консервативна терапия. Далеч по-често обаче се налага оперативно лечение с отстраняване на слезката (спленектомия).
Колоноскопията е честа и относително безопасна процедура. Усложненията са като цяло редки и включват кървене (1%) и перфорация (0.1%). Травмата на слезката е описана за първи път през 1974 г. и е най-рядкото, но най-тежкото усложнение. Досега са докладвани малко повече от 100 случая. Възможно е обаче усложнението да е по-често, но да протича субклинично (безсимптомно). Например проучване с виртуална колоноскопия (компютърна томография) след непълна колоноскопия открива субклинична перфорация на слезката при около 1% от пациентите (10 пъти по-често от клинично проявената перфорация).
Лекарите трябва да бъдат внимателни за ранното разпознаване на възможни усложнения и при най-малкото съмнение да назначат образно изследване. Симптомът на Кер трябва да се познава като възможен белег на разкъсване на слезката.
Не забравяйте и че ако сте на 50-годишна възраст е необходимо да направите скринингова колоноскопия, дори да нямате никакви оплаквания. Изследването може да открие и отстрани полипи, които иначе ще се превърнат в бъдеще в рак.
Източник: Ng P. Splenic injury as a complication of colonoscopy: more common than we think? BMJ Case Rep. 2015 Sep 9;2015:bcr2015209707
