Колко често трябва да се провеждат контролни колоноскопии след премахнати полипи на дебелото черво?

Колко често трябва да се провеждат контролни колоноскопии след премахнати полипи на дебелото черво?
Това е един от най-честите въпроси, които получавам от пациенти. Краткият отговор е, че интервалът зависи от множество фактори – брой, размер и хистологичен вид на отстранените полипи, както и дали при колоноскопията са спазени всички критерии за качество, което у нас далеч не е гарантирано. В зависимост от изброените фактори се определя времето за контролна колоноскопия според научно базираните препоръки за проследяване.

Най-често срещаните доброкачествени полипи са аденомите. Някои от тях са рискови (авансирали). Такива са аденоми с размер над 10 мм, с високостепенна дисплазия и/или с вилозна характеристика. След цялостно отстраняване на такъв рисков аденом и при спазени критерии за качество следващият интервал за контролна колоноскопия трябва да е след 3 години.

Буквално вчера, в най-престижното медицинско списание (NEJM) излезе нова важна публикация относно интервалите за контролна колоноскопия при пациенти с отстранен рисков (авансирал) аденом. Проверява се дали интервалът може да се удължи от 3 на 5 години. В проучването EPOS II са включени над 10 хиляди пациенти от осем европейски страни. Те са разделени на две групи. При едната група контролната колоноскопия се прави след три години, както е сега, а при другата – след пет години. Пациентите ще се проследяват в продължение на десет години, за да се определи дали резултатите при по-дългия интервал (5 години) ще са също толкова добри, колкото сегашните препоръки.

Новата статия съобщава резултатите от проучването след 5,5 години на проследяване. Накратко, няма съществени разлики между двата интервала. Честотата на рак на дебелото черво е 0.77% в групата с 5 години и 0.82% в групата с 3 години. Отклоненията са статистически незначими, т.е. по-дългият интервал не е по-лош от по-краткия интервал. Общо 5 пациенти умират от рак на дебелото черво за периода на проследяване – трима (0.06%) в групата с 5 години и двама (0.04%) в групата с три години.

Проучването EPOS II има огромно значение за ежедневната практика. Предполагам, че при следващата версия на научно базираните препоръки за проследяване интервалът след отстраняване на рисков аденом ще се удължи. Но засега трябва да се придържаме към актуалния период от 3 години.

Резултатите от проучването са успокояващи. Смъртността от рак на дебелото черво е неочаквано ниска, поне в участващите страни. Това вероятно говори за все по-ефективно лечение. Ключов момент остава качеството на провеждане на колоноскопията, особено първата в живота. Тя определя последващите интервали, а те трябва да са научно базирани.

Скринингът за рак на дебелото черво доказано спасява животи. Навременното откриване и отстраняване на опасни полипи спира развитието им към рак. Така се пестят пари и на системата, защото не се стига до операции и скъпа химиотерапия. Скринингът при хората от общата популация (без фамилна обремененост) трябва да започне от 45-годишна възраст, дори да няма никакви коремни оплаквания.

Съвременната медицина се развива с бясно темпо. Трудно е постоянно да се следят новостите. Лекарите са бомбардирани от нова информация и затова трябва да четат всеки ден.

Източник: Jover R, Bretthauer M, Cubiella J, et al. Colonoscopy intervals and colorectal cancer incidence after adenoma removal. N Engl J Med 2026;395:1051-1061.