Колко важни са симптомите и какво трябва да е проследяването при този пациент?

Колко важни са симптомите и какво трябва да е проследяването при този пациент?

30-годишна жена с болест на Крон, засягаща тънкото и дебелото черво, е в ремисия за последните 12 месеца след започване на биологичен медикамент (ризанкизумаб). Тя се чувства добре, няма коремна болка, нито диария. Поддържа стабилно телесно тегло. Последната колоноскопия е преди 6 месеца с потвърдена ендоскопска ремисия в засегнатите зони. Прегледът и кръвните изследвания са нормални.

Коя стратегия за проследяване на пациента е най-подходяща?

А) Тъй като пациентът няма оплаквания, не е нужно проследяване до появата на симптоми
В) Комбинация от биомаркери (на всеки 6-12 месеца) и симптоми
С) Рутинна колоноскопия на всеки 6 месеца за мониториране активността на заболяването
D) Изследване на възпалителните маркери (фекален калпротектин и CRP) за изключване на активно възпаление само след нова поява на симптоми

Въпросът е от тест за подготовка за американски изпит.

Важното тук е да запомните, че при възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) симптомите може да НЕ отразват тежестта на възпалението в червата. Пациентите може да имат минимални (или дори никакви) симптоми и активно (субклинично) възпаление в червата, както и обратното. Мониторирането само по наличието или отсъствието на симптоми не е добра идея.

Верният отговор е В – биомаркери (като фекален калпротектин) трябва да се мониторират на всеки 6 – 12 месеца за ранно откриване на субклинично възпаление, т.е. такова, което все още не е причинило оплаквания. Обикновено стойност на фекалния калпротектин под 150 се използва за изключване на активно възпаление.

Проследяването е сложно. Трябва да се извършва според научно базираните препоръки. А за целта трябва да се чете всеки ден.

Източник: ASGE GESAP Plus