Рак на дебелото черво – предотвратяване и ранно откриване

Рак на дебелото черво - снимка от колоноскопия — Рак на дебелото черво, открит при колоноскопия

Статията е написана от лекари и съдържа животоспасяваща информация за рака на дебелото черво. Ще отговорим на следните въпроси:

Какво е рак на дебелото черво?
Защо и как възниква?
Как можем да се предпазим от рак?
Какви са началните симптоми?
Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

Какво представлява ракът на дебелото черво?

Това е злокачествен тумор, който възниква и се развива в дебелото черво. Може да се открие във всяка част на този орган – от ануса и ректума (право черво) до цекума (сляпо черво). Най-често произлиза от епителните клетки в чревната стена. Затова лекарите наричат този рак колоректален карцином (КРК).

Натиснете върху схемата отдясно, за да видите частите на дебелото черво.

Ракът на ректума има някои характерни особености, но също се отнася към по-общото понятие колоректален карцином.

Колко чести са дебелочревните тумори?

Статистиката за рака на дебелото черво е стряскаща и обезпокояваща. Ето данните за Европа:

Ракът на дебелото черво е втората по честота причина за смърт от злокачествено заболяване.
През 2012 новооткритите случаи на дебелочревен рак са 447 000, а смъртните случаи – 215 000.
Такъв тумор ще се развие при един на всеки 20 мъже и при една на всеки 35 жени в определен момент от живота им.
Рискът от възникване на рак нараства с възрастта.
Рискът е по-висок в индустриално развити и урбанизирани райони.

Защо и как възниква карциномът на дебелото черво?

Въпреки напредъка в медицинската наука, все още много въпроси, свързани с дебелочревния рак, чакат своя отговор.

Откриване на дебелочревни полипи Известно е, че ракът е заболяване, което протича с неконтролируемо делене на раково трансформирани клетки, които в определен момент могат да се разпространят в други органи (тоест да метастазират).
Превръщането на нормалните клетки в ракови става в резултат на генетични мутации, които засягат т.нар. протоонкогени и тумор-супресорни гени.

Колоректалният карцином обикновено води началото си от доброкачествени формации, наречени полипи (повече за тях след малко). Полипите са предшественик на рака и именно тук се крие възможността за предотвратяване развитието на тумор. Процесът на превръщане на полип в рак е бавен и отнема 8-10 години. Точно затова…

Навременното откриване и отстраняване на полипи предпазва от развитието на рак!

Заслужава си да повторим – тумор няма да се развие, ако целенасочено се търсят и отстраняват неговите предшественици (полипи).

Полипите се премахват чрез различни методи по време на колоноскопия (метод на изследване, чрез който се наблюдава вътрешността на червото). Отстраняването на полипите е напълно безболезнен процес и представлява форма на превенция. По такъв начин ранната колоноскопия може да ви спести значително по-тежките чревни операции, химиотерапия и лъчетерапия.

На следващите схеми е показан процесът на възникване на рак от полипи.

Какъв е рискът от възникване на рак при наличие на полипи?

По своята структура полипите биват няколко вида и потенциалът им да се развият в рак е различен.
Полипите се откриват по време на колоноскопия и се отстраняват напълно като се вземат късчета от тях под формата на биопсия. Полученият материал се наблюдава под микроскоп и се определя вида на полипа. Резултатът има важно значение за оценка на риска и планиране на последващите контролни колоноскопии. Полипите биват:

Аденоматозни (adenomatous polyps) – наричат се още аденоми и са предшественици на рака. От своя страна аденомите се разделят на тубуларни, тубуловилозни и вилозни (с най-висок риск).
Сератни (serrated polyps) – също могат да доведат до развитието на рак. Често са плоски, което ги прави по-трудни за откриване при колоноскопия.
Хиперпластични (hyperplastic polyps) – много често срещани, но безопасни. Не прогресират до злокачествени тумори.
Възпалителни псевдополипи (inflammatory pseudopolyps) – срещат се при хронични възпалителни заболявания на червата – болест на Крон и язвен колит.

Според формата им, установена при колоноскопия, полипите биват няколко вида: на краче, на широка основа и плоски.

Важно е да се отбележи, че понякога полипите (особено плоските) са трудни за откриване по време на колоноскопия. Пропускането им крие огромен риск от възникване на рак в интервала между две колоноскопии – т.нар. интервален рак. По тази причина е необходимо да се спазват определени критерии за качество при извършване на изследване.
Такива индикатори са успешното достигане до края на дебелото черво, честотата на откриване на аденоми (adenoma detection rate) и времето на изваждане на апарата (withdrawal time).

Какви са другите рискови фактори за възникване на рак на дебелото черво?

Установени са фактори, които повишават риска от развитие на злокачествен дебелочревен тумор.
Важно е да се отбележи, че те нито са задължителни, нито достатъчни за формирането на рак. Някои хора, имащи голям брой рискови фактори, никога няма да развият рак, докато други, без рискови фактори, могат да имат рак. Все пак познаването на тези зависимости е полезно с оглед провеждане на профилактични прегледи и изследвания.

Фактори, свързани с начина на живот: диета (бедна на фибри и богата на червено месо – свинско, агнешко, говеждо; алкохолна злоупотреба), затлъстяване, захарен диабет тип 2, тютюнопушене
Възраст: рискът нараства с напредване на възрастта, което е отразено в правилата за провеждане на колоноскопия
Фамилна обремененост за рак на дебелото черво: рискът е значително повишен при наличие на кръвни роднини с колоректален карцином
Хронични възпалителни заболявания на червата: болест на Крон и язвен колит
Наследствени заболявания, свързани с повишен риск от дебелочревен рак са: Фамилна аденоматозна полипоза (ФАП), синдром на Lynch, синдром на Gardner, синдром на Turcot и др.
Установени в миналото аденоматозни полипи и/или рак – в такива случаи контролните колоноскопии се извършват по-често и с по-кратки интервали между тях

Какви са симптомите при наличие на дебелочревни полипи и/или рак?

За съжаление, дебелочревните полипи и началният рак обикновено протичат без оплаквания. Точно затова е необходимо да се провеждат профилактични изследвания (скрининг) за ранно откриване и предотвратяване.

Ракът на дебелото черво няма ранни симптоми! Наличието на оплаквания вече показва напреднал процес!

Потърсете лекарска помощ, ако имате следните алармиращи симптоми, особено при поява след 50-годишна възраст:

Промяна в ритъма на изхождане – внезапна промяна към запек, диария или тяхното редуване
Данни за анемия от проведени лабораторни изследвания – анемията може да доведе до бледа кожа, чувство за отпадналост, слабост, задух, замайване, сърцебиене.
Наличие на кръв в изпражненията или черни изпражнения (мелена). Откриването на кръв в изпражненията винаги е притеснително и налага изясняване.
Необяснима загуба на тегло, липса на апетит, както и новопоявила се коремна болка

Наличието на такива оплаквания не означава, че задължително имате рак, но налага спешно уточняване от лекар.
Не губете време и незабавно се консултирайте със специалисти.

Как се поставя диагнозата?

биопсия при колоноскопия — Вземане на биопсия от рак в дебелото черво

Полипите и ракът на дебелото черво се откриват най-често при провеждане на колоноскопия. Откритите формации се биопсират. Окончателната диагноза се поставя от патолог след микроскопско изследване на късчета от установената формация в дебелото черво.

При необходимост могат да се проведат и допълнителни изследвания – кръвни, образни, ендоскопски и др.

Ранната диагноза подобрява възможносите за лечение.

Какво е лечението?

Лечението на рака на дебелото черво зависи от стадия на заболяването.

Колкото по-рано се открие тумор, толкова по-добри са шансовете за успех от лечението.

Основният метод на лечение е хирургичният – извършват се различни видове операции в зависимост от местоположението на тумора – дясна хемиколектомия, лява хемиколектомия, предна резекция и др.

В зависимост от стадия може да се приложи химиотерапия и/или лъчетерапия (особено при рак на ректума).

Лечението при напреднало заболяване често е безрезултатно. Точно затова…

Най-добрият метод е на лечение е профилактиката. Провеждането на навременни профилактични изследвания и отстраняването на опасните дебелочревни полипи предпазва от развитието на рак.

Как можем да се предпазим от рак на дебелото черво?

Това е най-важната част от тази статия, затова четете внимателно.

Профилактиката на рака на дебелото черво се основава на скринингови изследвания (най-често колоноскопия), чрез които се откриват и отстраняват предшествениците на рака, а именно – аденоматозни полипи.

Изключително важно е да разберете, че скрининг се прилага при хора без оплаквания.
Наличието на оплаквания може вече да показва напреднал процес.

Във всички развити страни съществуват програми за скрининг, които включват провеждане на колоноскопия (за търсене и отстраняване на полипи) при лица навършили определена възраст и в съответствие с наличните рискови фактори.
След въвеждането на масов скрининг, смъртността от рак на дебелото черво в тези страни рязко намалява, защото туморите се откриват в много ранен стадий или въобще не се развиват в резултат на премахването на предшестващите ги полипи. Препоръки за скрининг може да намерите отдолу.

успех при скрининг за рак на дебелото черво

Според американските стандарти (American Cancer Society, US Multi-Society Task Force on Colorectal Cancer)
скрининг трябва да се извърши при…

Всички лица от популацията с обичаен риск, навършили 50-годишна възраст.
Tова са лицата без досега открит дебелочревен рак/полип и без кръвни роднини с дебелочревен рак.
В тази група попадат по-голямата част от хората.
Ако имате кръвен роднина с рак на дебелото черво, то при вас трябва да се извърши колоноскопия на 40-годишна възраст или 10 години преди откриването на тумора при вашия роднина (което от двете е по-рано). Наличието на такъв кръвен роднина ви поставя в група с повишен риск и затова скринингът започва по-рано.
Скринингът започва още по-рано при наличие на генетични синдроми, предразполагащи към рак на дебелото черво – фамилна аденоматозна полипоза (започва се на 10-12 годишна възраст) и синдром на Lynch (започва се на 20-25 годишна възраст).

Важно е да се отбележи, че…

Всеки човек, навършил 50 години, трябва да има скринингова колоноскопия, дори да няма никакви коремни оплаквания и никакви рискови фактори!

При наличие на рискови фактори, скринингът започва още по-рано
(отново независимо от наличието или липса на коремни оплаквания).

Доказано е, че провеждането на скрининг чрез ранни профилактични колоноскопии намалява смъртността от рак и спасява човешки животи.

Свържете се с нас за провеждане на колоноскопия.

Консултация с лекар

Статията е написана от доктор Стефан Митев.