В редки случаи НЕ съм съгласен с интерпретацията на резултатите от научни статии. Случи се и днес. Прочетох публикация на италиански екип от лекари, анализиращи странен въпрос – има ли полза от рутинното влизане с апарата в тънкото черво по време на колоноскопия при пациенти без оплаквания.
Първо, малко контекст. По време на колоноскопия основната цел е да се достигне десния край на дебелото черво (цекум). В близост е разположена фклапата, която води към тънкото черво (илеум). Някои лекари рутинно влизат с апарата в тънкото черво, докато други не го правят. Аз съм от първата група. Почти при всяка колоноскопия правя оглед на крайните части на тънкото черво и го документирам със снимка. Това е доказателство, че изследването е пълно, защото няма как да си снимал тънкото черво, ако не си достигнал края на дебелото. На някои места влизането в тънкото черво се приема и като индикатор за качество.
Италианските лекари са направили мета-анализ, обединяващ данните от 11 предишни проучвания с внушителния общ брой от 25 659 пациенти. При 13 672 от тях е огледана крайната част на тънкото черво при колоноскопия, извършвана с цел скрининг или проследяване след предходно премахване на полипи. След влизане в тънкото черво са поставени допълнителни диагнози при 1.74% от пациентите. Повечето находки са неспецифични и не налагат допълнителни действия. Клинично значими находки са открити при 0.28% от пациентите, а специално болест на Крон – при само 0.1%.
Заключението на италианските лекари е, че при скринингова или проследяваща колоноскопия (т.е. при пациенти без оплаквания) влизането в тънкото черво открива клинично значими находки в "незначителен" процент от случаите. И според тях данните не подкрепят рутинното влизане в тънкото черво при посочената пациентска популация.
Мета-анализът посочва и че опитите за влизане в тънкото черво отнемат средно 56 секунди от времето на процедурата. Няма усложнения, свързани с описаното действие.
Моят опит показва друго. Не мога да се съглася с изказаните заключения. Досега съм имал двама пациенти, при които случайно съм откривал рядък вид тумор в крайната част на тънкото черво – невроендокринен тумор (НЕТ). И в двата случая пациентите преминаха успешно операции за отстраняване на засегнатия сегмент. И в двата случая туморът беше метастазирал в околните лимфни възли, но НЕ и в черния дроб. Тоест тези пациенти са открити навреме и вече са излекувани. Да, наистина случаите са само два от хиляди колоноскопии в миналото. И според моите субективни наблюдения значими находки се откриват в под 1% от влизанията в тънкото черво. Няма спор върху резултатите. Но имам възражение спрямо интрпретацията им. Дори и 0.28% значими находки имат своите последици. Единият пациент и до днес ми честити при празници.
Затова ще продължа да влизам рутинно в тънкото черво при всяка колоноскопия. Тънкото черво е красиво отвътре. Моите пациенти знаят.
Източник: Scalvini D, Maimaris S, Cappellini A, et al. DIAGNOSTIC YIELD AND USEFULNESS OF TERMINAL ILEAL INTUBATION IN ASYMPTOMATIC PATIENTS UNDERGOING COLONOSCOPY FOR COLORECTAL CANCER SCREENING OR POST-POLYPECTOMY SURVEILLANCE: A SYSTEMATIC REVIEW AND META-ANALYSIS. Gastrointest Endosc
Свържете се с д-р Митев за провеждане на колоноскопия.
Свържете се с д-р Митев за провеждане на гастроскопия.
