24-годишна студентка по право се оплаква от епизодична коремна болка, диария и спешна нужда за посещаване на тоалетната. Понякога се чувства подута и пуска газове след хранене. Поради предстоящите изпити е загърбила обичайния си здравословен начин на живот. Храни се безразборно и е качила 4 килограма от началото на семестъра.
Търсила е в интернет решение за коремните си оплаквания и е прочела за тънкочревен бактериален свръхрастеж (SIBO). Сама е поискала провеждане на дихателен тест за бактериален свръхрастеж. Стонойстите на отделения водород са под 10 до 75-тата минута от теста, но изведнъж се покачват на 30-45 при следващите измервания. Жената се почувствала подута по това време и резултатът от теста е отчетен като положителен. Насочена е към личния си лекар за антибиотично лечение.
Жената няма други известни заболявания и не приема никакви медикаменти. Прегледът и лабораторните изследвания са нормални.
Каква е диагнозата?
Въпреки резултата от дихателния тест диагнозата тънкочревен бактериален свръхрастеж е малко вероятна. Жената няма придружаващи заболявания, които предразполагат към SIBO – предходни операции, дългогодишен диабет, системна склероза, общ вариабилен имунен дефицит и др. Много по-вероятно е нейните оплаквания да се дължат на синдрома на раздразненото черво (IBS).
Важно е да разберете, че дихателният тест за SIBO далеч не е перфектен. Възможни са чести фалшиво положителни резултати, свързани с методологията на изследването. Дихателният тест отчита количеството водород (H2), отделен с дишането след прием на лактулоза или глюкоза. Водородът не се образува от нормалните метаболитни процеси в тялото. Измереното количество водород се обяснява с ферментация в червата поради наличието на бактерии.
Повишеното количество отделен водород само по себе си не говори за тънкочревен бактериален свръхрастеж. Когато приетият въглехидрат достигне до дебелото черво, където нормално има огромно количество бактерии, настъпва очакван процес на ферментация. При някои хора транзитното време уста-дебело черво е изключително кратко. При тях повишеното отделеняне на водород показва бързо достигане до дебелото черво, а не патологична ферментация в тънкото черво. Предходно проучване с маркирана лактулоза е показало, че цели 79% от пациентите със синдром на раздразненото черво имат бърз транзит (под 90 минути) до дебелото черво. Средно това се е случило само за 41 минути! Тези хора ще имат фалшиво положителни резултати на дихателните тестове за SIBO.
Диагнозата на тънкочревен бактериален свръхрастеж, базирана на дихателни тестове, е меко казано проблематична. Положителният резултат може да е фалшиво положителен в по-голяма част от случаите. Само отрицателният резултат е полезен и информативен. Краткият извод е, че към дихателен тест трябва да се насочват само пациенти с рискови фактори за SIBO, а не всеки с коремни оплаквания.
И не четете в интернет как да се лекувате. Консултирайте се с научно базирани лекари.
Дайте палец нагоре, ако сте научили нещо ново.
Източник: Managing Complex Cases in Gastroenterology
A Curbside Guide
Свържете се с д-р Митев за провеждане на колоноскопия.
Свържете се с д-р Митев за провеждане на гастроскопия.
