След ПТП при 43-годишен мъж се провежда компютърна томография, която неочаквано открива множество формации по перитонеума. Те се контрастират интензивно при въвеждане на венозен контраст. Най-голямата е с размер 18 х 27 mm (снимка А и В, стрелки). Пациентът съобщава, че е имал лека болка в лявата част на корема преди около 8 месеца, но няма никакви други оплаквания преди автомобилния инцидент. Не пуши и не пие алкохол. Няма фамилна обремененост за злокачествени или стомашно-чревни заболявания. Прегледът установява лека болезненост при дълбока палпация в долната лява част на корема. Няма кожни белези за напреднало чернодробно заболяване.
Лабораторните изследвания, включително туморните маркери CEA, CA 19-9, са напълно нормални. За поставяне на диагноза е проведена диагностична лапароскопия. Откриват се дифузно пръснати съдови формации в дясната част на диафрагмата и по перитонеума в долната лява част на коремната кухина (снимки C и D).
Каква е диагнозата?
Взетите биопсии от формациите показват структура, типична за слезка, с бяла и червена пулпа. Структурите са фиброзни възли, съставени от разрастване на лимфоидна тъкан и напълнени синусоидални пространства, оградени с плътна, фиброзна капсула (снимка отдолу в коментар). Формациите са ектопична тъкан от слезка – състояние, известно като спленоза. То не налага лечение, нито допълнителни изследвания и пациентът е изписан от болницата.
Спленоза се наблюдава при автотрансплантация или имплантация на тъкан от слезката на необичайно място след травма или операция. В миналото се е смятало за рядко състояние, но сега честотата се оценява на 26%-67% от пациентите след травма на слезката. Спленозата може да се открие във всяка част на тялото, но най-често е по големия оментум, париеталния перитонеум, серозните повърхности на тънкото и дебелото черво., диафрагмата, в черния дроб или по повърхността му.
Често пациентите със спленоза нямат никакви оплаквания и състоянието им се открива случайно при образни изследвания по друг повод. Важно е да не се обърка със злокачествено заболяване. Често диагнозата се поставя с инвазивни методи като транскутанна или лапароскопска биопсия. При съмнение за спленоза съществува сцинтиграфски метод за потвърждаване, който може да спести по-опасни диагностични изследвания.
Спленоза трябва да се подозира при пациенти с предходна травма в областта на слезката или след отстраняване на слезката и наличие на формации с ограждащ вал, особено в близост до капсулата на черния дроб. Познаването на диагнозата може да спести множество изследвания и притеснения на пациента.
Източник: An Unusual Cause of Nodular Lesions in the Peritoneum Saleem, Nasir et al. Gastroenterology, Volume 160, Issue 6, 1938 – 1939
