Помага ли ФЕКАЛНАТА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ при синдром на раздразненото черво? Може ли да се превърне в лечение за често срещани коремни оплаквания? Краткият отговор е категорично не.
Първо, фекалната трансплантация представлява пренасяне на специално обработени фекални материи от здрав донор към пациент с цел промяна в чревните микроорганизми (микробиом). Донорските материи могат да се въведат в червата на пациентите чрез клизми или по време на колоноскопия. Методът изглежда на пръв поглед екстремен, но има категорично доказана полза само при едно заболяване – псевдомембранозен колит (причинен от бактерията C. difficile), който е възможно усложнение на всяка антибиотична терапия.
Но помага ли фекалната трансплантация при далеч по-често срещания синдром на раздразненото черво? Отговорът идва от норвежко проучване (REFIT2), публикувано в престижното медицинско списани The Lancet преди два дни. Общо 450 пациенти с доказан синдром на раздразненото черво са разделени на случаен приницип на две групи в отношение 2:1. Едната група получава фекална трансплантация от здрав донор, а другата – фекална трансплантация от собствените си изхождания, които играят ролята на плацебо в случая. Фекалните материи са въведени чрез клизма и специален последващ протокол, за да достигнат до всички части на дебелото черво.
Резултатите са категорични, че фекалната трансплантация НЕ ПОМАГА за намаляване на коремните оплаквания при синдром на раздразненото черво. На 90-и ден значимо подобрение се отчита при 40% от донорската група спрямо 38% в плацебо групата. На първата година значимо подобрение се отчита при 44% от донорската група спрямо 45% в плацебо групата. Разликите не са статистически значими, т.е. фекалната трансплантация НЕ е по-добра от плацебо за търсената цел.
Нещо повече, след фекална донорска трансплантация се установява, че микробната композиция на изхожданията на пациентите се променя, т.е. самата трансплантация е била успешна като процедура, но не е довела до подобрение (спрямо плацебо).
Изводът е, че голямо и качествено проведено проучване не открива полза от фекална трансплантация при пациенти със синдром на раздразненото черво. Също така отхвърля и идеята за "супердонори". В проучването са включени общо трима донори – здрави доброволци, които са преминали огромен брой изследвания, преди да се използват техните материи.
Промяната в състава и разнообразието на микробиома не е достатъчна за постигане на клинично подобрение. Вероятно други по-сложни механизми са свързани с възникване на заболяването и провокиране на коремните оплаквания.
Чувал съм, че и у нас се предлага фекална трансплантация в частни медицински центрове. Пациенти са ме питали какво мисля по въпроса. Винаги съм им казвал, че фекалната трансплантация е възможно лечение само за псевдомембранозен колит. За всичко останало няма доказана полза, а може да има рискове, особено у нас. Сега вече са налични и убедителни научни доказателства в подкрепа на това.
Предлагането на фекална трансплантация срещу заплащане за синдром на раздразненото черво или за неспецифични коремни оплаквания е шарлатанска практика и трябва да се избягва на всяка цена. Не се подлагайте на процедури с отхвърлена полза.
Търсете лекари, които практикуват медицина, базирана на научни доказателства, за да получите оптимален резултат при синдром на раздразненото черво.
Източник: Johnsen P, Juul F, Hoff D et al. Faecal microbiota transplantation in irritable bowel syndrome (REFIT2): a randomised, double-blind, placebo-controlled, phase 3 trial The Lancet, 2026
Свържете се с д-р Митев за провеждане на колоноскопия.
Свържете се с д-р Митев за провеждане на гастроскопия.
