Преди около три месеца направих най-дългата си колоноскопия – над 3 часа. Научих ценен урок. Сигурно се чудите какво пък толкова дълго съм правил. Средната продължителност е около 20-30 минути в зависимост от трудността на чревните завои и откритите находки.
Пациентът е жена, която е имала предходна колоноскопия в друга болница. Там е установен плосък полип на широка площ ("пълзящ" полип) в дясната част на дебелото черво (цекум). Отстранен е на части чрез ендоскопска мукозна резекция, която е една от възможните техники. При моята колоноскопия открих рецидив на полипа в описаната зона. Обикновено рецидивът не е кой знае какъв проблем и може да бъде отстранен чрез различни методи. Но в този случай имаше допълнителен "бонус". В средата на рецидива открих забит клипс (представете си консуматив като щипка). Той се използва за спиране или профилактика на кървене или за затваряне на стената на червото при перфорация. В случая явно бе сложен за профилактика на кървене след първоначалното рязане в другата болница. Проблемът бе, че клипсът буквално беше сраснал със стената. Обикновено клипсовете се махат лесно чрез слабо издърпване. Но не и този. При всевъзможни опити за изтегляне по-скоро местех дясната част на червото, отколкото самия клипс. И досега не съм виждал нещо подобно. А без да се махне клипса, няма как да се отстрани рецидивиралия полип. И преди три месеца отделих близо три часа да отстраня срасналия клипс към стената и да премахна полипа. Буквално късах и рязах парчета от стената около забития клипс докато го оголя достатъчно и най-накрая успешно да го издърпам.
Днес направих нова контролна колоноскопия. Пак имаше рецидив, макар много по-малък и лесен за отстраняване. Разликата спрямо наличието на клипс беше огромна.
Изводите са два. Полипите са най-лесни за отстраняване първия път. Рецидивите са много по-трудни за работа. Във формираната начална рана се развива фиброзна тъкан, която води до сраствания между отделните слоеве на стената и повишени рискове при нови манипулации.
Второ, вече не бих приел да работя върху полип, който е "обработван" на друго място. Неправилният начален метод или техника след това водят до големи мъки – и за пациента, и за мен. Научно базираните препоръки казват, че ако не можеш да махнеш даден полип (поради липса на умения, консумативи, достатъчно време в момента или някаква друга причина) е най-добре изобщо да не го пипаш, да направиш множество снимки или видео клип и да насочиш пациента за нова процедура.
На много места у нас при описаната находка просто биха пратили пациента за операция. Така е най-лесно. Но е грешно. Полипът е доброкачествен макар и труден за отстраняване при колоноскопия. А нито един доброкачествен полип не налага операция сам по себе си преди да е изпробвано всичко останало и по-малко инвазивно.
Скоро пак ще се виждаме с пациента. И така докато установя напълно зараснал белег. Дългите процедури учат.
Свържете се с д-р Митев за провеждане на колоноскопия.
Свържете се с д-р Митев за провеждане на гастроскопия.
