Злокачествен тумор изчезва безследно. Как е възможно? Истински рядка медицинска мистерия…
64-годишна жена е насочена за колоноскопия поради новоустановена желязодефицитна анемия. В дясната част на дебелото черво е открита туморна формация (снимка отдолу в коментар). Рак на това място може да доведе до скрито кървене и да обясни анемията. Взети са множество биопсии и е направена татуировка близо до формацията за последващо разпознаване на мястото от хирурзите при операцията.
След края на колоноскопията пациентът е уведомен за диагнозата и е проведен скенер (КТ) на корема за стадиране. Установява се леко задебеление на дясната част на дебелото черво и множество малки лимфни възли в областта (до 8 мм). Биопсиите потвърждават аденокарцином (злокачествен тумор).
След 12 седмици (!!!) е проведена операция за отстраняване на дясната част на дебелото черво. Изрязаният сегмент е отворен от хирурзите, но в него не се открива тумор (снимка отдолу в коментар). Направената татуировка за маркинране на зоната е налична, но около нея няма видим тумор. Микроскопското изследване на отстранения материал също не открива ракови клетки, нито остатъчни белези.
Португалските лекари са силно озадачени и предприемат няколко бързи действия. Първо, те разглеждат отново началната биопсия на тумора. Потвърждават с второ мнение, че наистина находката отговаря на злокачествено заболяване. Пациентът преминава втора колоноскопия 8 седмици след операцията. В останалото дебело черво НЕ се открива тумор. Прегледани са документите на всички пациенти, преминали колоноскопия и операция в съответните дни. Няма грешка в идентифициране на пациента. Снимките, направени при началната колоноскопия, също съдържат мета-данни, отговарящи на точната дата и час. В деня на първата колоноскопия не са правени тауировки на други пациенти. И накрая, ДНК от началната биопсия и от изрязаното черво е сравнена – генетичният профил е идентичен, т.е. пробите са от един и същ пациент.
Как е възможно това?
След като изключват всички останали възможности (и дори цитират известна фраза на Шерлок Холмс в статията си) португалските лекари приемат, че случаят илюстрира спонтанна регресия на тумора. В научната литература са публикувани малък брой статии по темата, особено що се касае за рак на дебелото черво.
Предложени са няколко теории за обяснение на спонтанната регресия – от имунологични механизми, през генетични фактори до механична манипулация. Но категорично обяснение няма. Важно е да се подчертае, че спонтанната регресия НЕ е равностойна на излекуване и туморът може да се върне в бъдеще, което налага стриктно проследяване и лечение.
Пациентът от случая не е получавал лечение в интервала между колоноскопията и операцията. Интервалът за мен е учудващо дълъг (12 седмици). Такова чакане у нас е невъзможно. Важно е да се уточни и че пациентът не е получавал кортикостероиди нито преди, нито след колоноскопията. Възможността за грешка при идентифициране на пробите е изключена чрез генетичен анализ.
Явно португалският пациент е имал невиждан късмет. Но вие не разчитайте на това, а запомнете, че всеки човек над 45-годишна възраст има нужда от скринингово изследване за рак на дебелото черво. Това доказано спасява животи и пести пари на системата, защото не се стига до скъпа химиотерапия. Повече хора трябва да го знаят. Кажете го на приятели.
Източник: Ricardo Cardoso, Ângela Domingues, Tiago Pavão, Pedro Rodrigues, Américo Silva; The vanishing colorectal tumour: lessons from an illustrative case report. GE Port J Gastroenterol 2026
Свържете се с д-р Митев за провеждане на колоноскопия.
Свържете се с д-р Митев за провеждане на гастроскопия.
