Биомаркерите са молекули, чиято концентрация може да бъде измервана в тъкани или течности на организма. Често биомаркерите се използват за оценка активността на хронични заболявания, като спестяват нуждата от инвазивни изследвания. Например, за възпалителното чревно заболяване улцерозен колит най-често използваните биомаркери са CRP, фекален калпротектин и фекален лактоферин.
Американската гастроентерологична асоциация (AGA) излезе с официални препоръки за използването на биомаркери при пациенти с улцерозен колит. Вижте двата алгоритъма нагледно, отдолу в коментарите – съответно за пациенти в ремисия (без оплаквания) и за такива с наличие на симптоми.
Накратко, при пациенти в симптоматична ремисия се препоръчва изследване чрез биомаркери на всеки 6 до 12 месеца. Фекалните биомаркери се предпочитат спрямо CRP за установяване на активно заболяване. Ако биомаркерите са в нормални граници (фекален калпротектин под 150 mcg/g), то не е нужна рутинна колоноскопия. Препоръката е да се продължи мониторирането с биомаркери и да се следи за поява на симптоми. Ако дори само един от биомаркерите е повишен, се препоръчва провеждане на колоноскопия.
При пациенти с улцерозен колит, имащи оплаквания (кървава диария) и повишение дори на един от биомаркерите се препоръчва провеждане на колоноскопия вместо емпирична смяна на терапията.
Препоръките на американската гастроентерологична асоциация са базирани на научни данни, но едва ли ще бъдат следвани у нас. Системата ни се основава на процедури, които се реимбурсират от касата. Немалко пациенти в ремисия идват за рутинна колоноскопия само за продължаване на протокола за биологична терапия по НЗОК, което не се препоръчва според AGA. Така е, когато медицината ни е базирана на лобизъм, а не на актуални препоръки.
В заключение, бъдете спокойни, ако нямате симптоми и фекалният калпротектин е под 150 mcg/g.
Източник: AGA Clinical Practice Guideline on the Role of Biomarkers for the Management of Ulcerative Colitis Singh, Siddharth et al. Gastroenterology, Volume 164, Issue 3, 344 – 372
