35-годишна жена, имигрант от югоизточна Азия, постъпва в болница поради коремна болка, гадене и повръщане от 2 месеца. Пациентът съобщава, че има и констипация, изхождане на ясна кръв, загуба на апетит и телесно тегло (11 кг за последните 2 месеца). Оплакванията не се повлияват от началното лечение с инхибитор на протонната помпа.
Прегледът установява, че жената е с ръст 155 см и тежи 55 кг. Артериалното налягане е 132/81, а пулсът – 100/мин. Лабораторните изследвания показват повишени неутрофили 71.5%, леко повишен общ билирубин 27 и директен билирубин 7. Останалите кръвни и фекални изследвания са в нормални граници. Жената е имала гинекологична операция преди 3 месеца, когато е премахната киста от левия яйчник и пет миоми на матката с общо тегло 250 грама.
Гастроскопията установява единствено гастрит с отрицателен резултат за бактерията H. pylori. Ехографското изследване на корема не открива патологични промени. Компютърната томография демонстрира концентрично стеснение на ректума и сигмовидното черво в участък с дължина 5 см. Няма увеличени лимфни възли. Колоноскопията открива малки хемороиди и участък с променен цвят и повърхност с дължина 5 см. Взетите биопсии показват единствено фокална епителна хиперплазия и фокален ксантом.
Каква е диагнозата?
Проведена е лапароскопия, която установява чревна ендометриоза, засягаща ректума и сигмата. Биопсиите по време на лапароскопията потвърждават ендометриална лигавица с положителен резултат за естрогенов рецептор, прогестеронов рецептор, CD10, CK7 и CA125.
Ендометриозата може да засегне стомашно-чревния тракт, като най-честата локализация е около ректума и сигмовидното черво. Може да протича без никакви симптоми или да причини промяна в ритъма на изхождане, болезнена дефекация, ректално кървене, констипация, диария или коремна болка. Клиничните, образните и ендоскопските резултати при чревна ендометриоза могат да бъдат объркани с такива при други заболявания – тумори, исхемичен колит, възпалителни чревни заболявания или инфекции. Образната находка по време на колоноскопия обикновено не е специфична за поставяне на диагноза, дори когато е засегната лигавицата. Биопсиите често не включват достатъчно дълбока тъкан за откриване на характерните промени. Компютърната томография може да покаже външно притискане на червото или дефект в изпълването. Магнитно-резонансната томография е най-чувствителното образно изследване, но окончателната диагноза се поставя по време на лапароскопия или лапаротомия.
Лечението зависи от тежестта на оплакванията и размерът на ендометриалните възли. Медикаментозната терапия може да включва орални контрацептиви, GnRH аналози и аналгетици. При някои пациенти е необходимо оперативно лечение.
Пациентът е насочен към клиника по гинекология, но тя отказва последващо лечение, тъй като иска да се завърне в родната си страна.
Източник: A woman with unintended weight loss, hematochezia, abdominal pain, and vomiting Ahmed, Sabah et al. Gastroenterology
