43-годишна жена търси медицинска помощ поради влошаваща се болка в горната част на корема с гадене и повръщане след нахранване. Оплакванията са от няколко седмици. Тя има артериална хипертония и предходна операция за премахване на жлъчния мехур (холецистектомия). Отрича скорошни пътувания, промени в диетата и лекарствата (лизиноприл и фелодипин). Отрича атопия – генетична предразположеност към алергия. Тя е имала подобни епизоди през последните 15 години, които са отшумявали спонтанно.
Прегледът установява болезненост в горната част на корема, но без белези на перитонеално дразнене. Виталните показатели са в нормални граници. Лабораторните изследвания установяват нормални левкоцити 8.4 с повишени еозинофили 3.21 и високо ниво на IgE 320 IU/ml. Нормални стойности на електролити, креатинин, чернодробни ензими, натривка от периферна кръв, серологично изследване за HIV и ниво на витамин В12. Фекалният тест за паразити е отрицателен. Рентгенографията на гръден кош е нормална. Компютърната томография на корем установява задебеление на лигавицата на стомах и тънкото черво с вид на „трион“ (снимки А и В). Гастроскопията показва зачервяване и нодуларност (зърнистост) на стомашната и тънкочревна лигавица (снимка С). Биопсиите от стомаха откриват наличие на до 40 еозинофила на поле (Eo/HPF) при липса на инфекция с бактерията Helicobacter pylori. Биопсиите от дванадесетопръстника откриват до 100 еозинофили/поле (снимка D). Колоноскопията и биопсиите от дебелото черво са нормални.
Каква е диагнозата и какво трябва да се направи?
Наличието на рецидивираща коремна болка, повръщане и повишена стойност на еозинофилите в кръвта насочват към диагнозата еозинофилен гастроентерит. Симптомите са започнали много преди употребата на лекарството лизиноприл. Поради нормалното ниво на С4, липсата на асцит и липсата на възпаление на околните органи е изключен ангиоедем, причинен от АСЕ-инхибитор. Диагнозата еозинофилен гастроентерит е потвърдена чрез повишения брой еозинофили на поле в биопсиите от стомах и тънко черво.
Еозинофилният гастроентерит е рядко заболяване, част от спектъра на еозинофилните заболявания на храносмилателната система, към които принадлежат също еозинофилен езофагит и колит. Може да засегне хора от всяка възраст. Класификацията по Klein разделя заболяването на 3 подвида – засягане предимно на лигавицата, на мускулния слой или предоминантно субсерозно заболяване. Обикновено пациентите имат фамилна обремененост за атопия или самите те страдат от атопични заболявания.
Няма единни критерии за поставяне на диагнозата еозинофилен гастроентерит. Диагнозата се базира на лабораторни, образни, ендоскопски и хистологични находки. Необходимо е наличие на над 20 еозинофила на поле в биопсиите от стомах и над 30 от дванадесетопръстник, както и изключване на други заболявания, които могат да протичат с еозинофилия, напр. паразитни инфекции, глутенова ентеропатия, неоплазия, хипереозинофилен синдром.
Спонтанни ремисии са възможни при около една трета от пациентите с еозинофилен гастроентерит. Лечението включва промяна в диетата и медикаменти – най-често стероиди. Пациентът от случая е лекуван с 40 мг преднизон с бързо подобрение на оплакванията. Дозата постепенно е намалена в рамките на 8 седмици и е предложено стриктно проследяване след спиране на лекарството.
Източник: Elangovan A, Zacharias D, Haddad FG. A Mysterious Case of Abdominal Pain. Gastroenterology. 2023 Apr;164(4):e16-e17
