62-годишен мъж с връщане на храна, ранно засищане и положителен фекален тест за окултно кървене отива в медицински център за уточняване. Пациентът има хиперония, затлъстяване с метаболитен синдром и дегенеративна дискова болест. Досега не е имал гастроскопия, а колоноскопия преди 12 години не е открила полипи. Прегледът е нормален и виталните показатели са в референтни граници.
Гастроскопията установява формация с размер около 3 cm в долната част на хранопровода в близост до входа на стомаха (снимки А и В). Взети са множество биопсии, след които има леко кървене. Останалата част от гастроскопията е нормална. Хистологичното изследване установява аденокарцином на хранопровода (снимки C и D).
Проведена е колоноскопия, която открива полип в сигмовидното черво с размер около 3 mm (снимка Е), който е отстранен чрез комбинация от студена примка (cold snare) и студена щипка (cold forceps). Учудващо, биопсията от малкия полип показва злокачествени характеристики (снимка F).
Какво става тук? Синхронен рак ли има в малкия полип?
Хистологичният резултат от полипа на дебелото черво показва аденокарцином, произхождащ от преходна лигавица между еднореден и многослоен епител. Почти невероятно е такъв малък полип (оптична диагноза NICE 2) да съдържа злокачествени клетки. Проведени са допълнителни изследвания с имунохистохимия. Както туморът в хранопровода, така и полипът в дебелото черво се оказват положителни за CK-7 и отрицателни за CK-20. Обяснението е, че биопсичната проба от полипа е „замърсена“ с клетки от тумора в хранопровода.
Контаминацията на пробата е станала заради използване на една и съща щипка за вземане на биопсии от тумора на хранопровода и след това за отстраняване на полипа в дебелото черво. Най-вероятно малко количество тъкан е останала около централния шип на щипката. Има докладвани случаи на задържана биопсична тъкан дори в канала на ендоскопа след рутинна дезинфекция. Друга публикация твърди, че подобно пренасяне на туморни клетки може да обясни т.нар. метахронен рак (развиващ се след вече установен начален рак) на дебелото черво. По тази причина щипката трябва да се сменя след вземане на биопсии от всяка туморна формация.
Случаят демонстрира как може да се стигне до грешна диагноза поради останали туморни клетки в използвана многократно биопсична щипка. Всеки неочакван хистологичен резултат трябва да бъде обсъден с патолога и да се изясни причината. Не трябва да се пести от биопсични щипки. Последиците може да са пагубни.
юю
Източник: Diagnostic Dilemma with Synchronous Upper and Lower Malignancies Kesar, Varun et al. Gastroenterology, Volume 161, Issue 4, e14 – e17
