Кои са най-честите грешки при диагноза и лечение на бактерията Helicobacter pylori?Ретроспективно испанско проучване с над 1700 участници дава следните отговори:
1. За наличие на бактерията трябва да се тества само при определени показания. Излишното изследване води до свръхдиагностика и безполезен разход на ресурси. Проучването показва, че при 1.7% от пациентите, бактерията е открита без да има нужда за това, съответно при хора с розацея (1.1%) и хориоретинопатия (0.6%).
2. Диагнозата трябва да се поставя чрез неинвазивни методи (напр. фекален тест или дихателен тест с урея) при хора под 55 години без алармиращи симптоми. Испанците установяват, че при цели 56% от пациентите излишно е проведена гастроскопия. Те отбелязват, че нито един от лекарите не е имал финансова изгода от провеждането на гастроскопия. Бъдете сигурни, че в България няма да е така.
3. Среща се и обратният вариант – при 22.4% от пациентите над 55 години и с алармиращи симптоми НЕ е проведена гастроскопия за поставяне на диагноза, а е избран неинвазивен тест. Този пропуск може да е причина за късно установяване на подлежащо злокачесвено заболяване.
4. Грешките при лечение са свързани с употреба на левофлоксацин като първа линия (7.5%) и на кларитромицин като втора линия след неуспех на първата (2.6%) въпреки наличните препоръки против тези практики.
5. При сравнително малък брой (2.5%) пациенти не е проведено контролно изследване за бактерията, което да потвърди дали лечението е било успешно.
По мое скромно мнение процентите на подобни грешки у нас ще бъдат много по-високи. Болезнената истина е, че препоръките тук често не се познават и не се спазват. Системата ни е базирана на отчитане на процедури и няма стимули за „игра по правилата“.
Източник: Ariño-Pérez I, Martínez-Domínguez SJ, Alfaro Almajano E, Carrera-Lasfuentes P, Lanas Á. Mistakes in the diagnosis and treatment of Helicobacter pylori infection in daily clinical practice. Helicobacter. 2023 Feb 24:e12957.
