89-годишен мъж отива на медицински преглед поради бързо прогресиращи сърбящи кожни формации. Той има биопсично-доказана себорейна кератоза от 40 години, но е притеснен от нарастването на папулите по скалпа, шията и гърба в последните 3 седмици.
С изключение на кожните промени прегледът е напълно нормален. Пациентът не е губил килограми и няма други оплаквания. Той е бивш пушач и не консумира алкохол. Другите му заболявания са доброкачествена хиперплазия на простатата, хронично бъбречно заболяване в стадий 3B, хипертония и остеоартрит. В миналото е имал операции за отстраняване на жлъчния мехур и немеланомен кожен рак. Преди 8 години е имал нормална колоноскопия. Лекарствата, които приема са аспирин, аторвастатин, индпамид, лизиноприл, метопролол и калиев хлорид, като досега не е имал странични ефекти от тях.
Лекарите подозират, че кожните промени представляват паранеопластичният синдром на Leser-Trelat, характерен за различни ракови заболявания, най-вече на стомаха и панкреаса. Лабораторните резултати показват леко повишени туморни маркери СА 19-9 – 52 (норма под 37) и СЕА 4.5 (норма под 3.9 за непушачи и под 5.6 за пушачи). Проведена е компютърна томография на корем и малък таз, но резултатът е негативен за туморни формации. Пациентът е насочен за гастроскопия, но лекарят отказва да я проведе поради нормалния резултат от образното изследване.
Каква е диагнозата?
Внезапната поява или бързото нарастване на себорейна кератоза е притеснително за паранеопластичния синдром на Leser-Trelat. Но при малък брой пациенти кожните изменения се развиват и без подлежащо раково заболяване. Тогава се говори за псевдо-белег на Leser-Trelat, описан за първи път през 2004 г. Литературен обзор от 2013 г. установява само 12 публикувани случая на псевдо-белег и 109 на белег на Leser-Trelat. При 68% от хората с нова поява на себорейна кератоза се открива подлежащо злокачествено заболяване.
Кожните промени при себорейна кератоза обикновено са кафяви или черни и се появяват най-често по лицето, шията, гърдите и гърба. Съществуват данни, че за нарастването им има значение епидермалният растежен фактор (EGF).
Леко повишеният туморен маркер СА 19-9 попада в сивата зона (37-100), където наличието на туморно заболяване съвсем не е сигурно. Различни фактори могат да повишат стойността му, включително наличната бъбречна недостатъчност. Туморните маркери понякога дават фалшиво положителни резултати, което трябва да се знае от лекарите.
Тъй като пациентът няма други оплаквания е взето решение за лечение с крем Triamcinolone acetonide 0.1% и криотерапия. При контролен преглед след една година мъжът продължава да няма оплаквания, нито данни за раково заболяване.
Източник: Suening BS, Neidenbach PJ. The Pseudo-Sign of Leser-Trélat: A Rare Presentation. Cureus. 2023 Feb 18;15(2):e35155.
