Лъчетерапията за различни видове тумори в малкия таз може да доведе до увреждане на ректума, известно като радиационен проктит. Той може да е последица на лъчетерапия поради рак на простатата, пикочния мехур или гинекологични тумори. Понякога за това усложенение се използва и терминът радиация-асоциирана съдова ектазия (RAVE) на ректума. Американски лекар споделя в нова статия своите съвети за лечение на радиационен проктит.
1. Необходима е подробна информация за приложената доза и давността на радиационните промени
Острият радиационен проктит се развива в първите три месеца след проведената лъчетерапия. Хроничната форма настъпва при наличие на оплаквания след този интервал. Рискови фактори за радиационен проктит са дози над 45 Gy и външно облъчване (спрямо брахитерапия). Най-честите симптоми са кървене от ректума, водещо до анемия, диария, болка и болезнени напъни.
2. Трябва да се внимава с вземането на биопсии и провеждането на лечение в остратата фаза
Биопсиите при остър радиационен проктит може да доведат до формиране на фистули. Биопсия обикновено не е нужна за поставяне на диагнозата при наличие на типични ендоскопски находки, като разширените повърхностни съдове (снимка 1 отдолу в коментар). Ендоскопското лечение трябва да се проведе поне три месеца след последното облъчване.
3. Преди ендоскопска терапия може да се изпробва лечение с клизми сукралфат. Те имат научно доказан ефект при радиационна увреда на малките съдове. При липса на ефект от клизмите може да се пристъпи към ендоскопска терапия, която е инвазивна процедура.
4. Лечението на радиационния проктит трябва да е съгласувано с лъчетерапевти и хирурзи
5. Важно е да се разграничи фокална от дифузна форма на радиационния проктит
Най-убедителни данни за ефективност има т.нар. аргон плазмената коагулация (АПК) на разширените съдове (снимка 2 отдолу в коментар). Това е неконтактен термален метод, подкрепен с над 30 проучвания, показващи контролиране на кървенето и повишаване на хемоглобина. Но АПК може да причини сериозни странични ефекти, като дълбоки язви, които заздравяват трудно (снимка 3 отдолу в коментар). АПК е подходяща за фокалната форма на радиационен проктит (снимка 4 отдолу). При дифузна форма трябва да се избягва прекалено обширна коагулация, за да не се допусне възникване на язва. Изключително важно е и доброто почистване на червото. Иначе съществува макар и малък риск от експлозия поради наличните газове при лоша подготовка. Може да се правят няколко сесии на АПК през 4-8 седмици, които осигуряват време за заздравяване на лигавицата на ректума. Ако се развият язви, може да се изпробва терапия със свещички месаламин или клизми с кортикостероиди
6. При дифузна форма на радиационен проктит може да се приложи радиофреквентна аблация. Това е контактен термален метод с равномерно разпределение на предварително зададена енергия с повърхностно (< 1 mm) проникване в дълбочина. Целта е енергията да не достига дълбоките слоеве на чревната стена.
7. Избягвайте „свръхлечението“ на радиационния проктит. Чревната тъкан при хронична радиационна увреда е деликатна и лесно ранима. Тя се различава от чревната тъкан при пациенти, които не са имали лъчетерапия. След радиационна увреда по-лесно се развиват странични ефекти.
8. Между отделните лечебни сесии може да се прилагат клизми със сукралфат
9. Продължителността на терапията зависи от наличните симптоми и стойността на хемоглобина. Целта е да се контролира кървенето и да се поддържат стабилни нива на хемоглобина без анемия.
Единствено познаването и прилагането на научно базираните препоръки води до оптимален резултат за пациента. Това е невъзможно, ако не се чете всеки ден. А у нас това е рядко срещано.
Източник: Top Tips for Endoscopic Therapy for Radiation Associated Vascular Ectasias in the Rectum (with video) Trindade, Arvind J. Gastrointestinal Endoscopy
