78-годишна жена постъпва в болница поради коремна болка и кървава диария с над 10 изхождания дневно. Тя има хронична констипация от над 20 години, артериална хипертония и висок холестерол. Прегледът установява отоци по глезените и подбедриците. Лабораторните изследвания показват анемия с хемоглобин 77, много нисък албумин 22, нормални стойности на левкоцити, чернодробни ензими, коагулационен статус и TSH. Антителата ANA и ANCA са в референтни граници. Възпалителният маркер CRP е повишен 44. Стойностите на интерлевкин 6 (IL-6) и разтворим рецептор на интерлевкин 2 (sIL-2R) са повишени. Изследванията за Helicobacter pylori, туберкулоза и цитомегаловирус са отрицателни.
Компютърната томография (снимка А) установява силно задебелена стена на сигмовидното дебело черво и стеснение на долната му трета (стрелки). Колоноскопията открива множество полипи, повечето от които са на широка основа и са покрити с налепи (снимка В). Полипите са разположени в сигмовидното дебело черво и причиняват стеснението му.
Каква е диагнозата?
Кървавата диария и повишеният възпалителен маркер насочват японските лекари първо към възпалително чревно заболяване и инфекциозен колит. Но възпаленият участък е ограничен само в сигмовидното черво, а тестовете за инфекциозни причинители са отрицателни. Болестта на Крон е изключена поради липса на надлъжни язви и непрекъснатост на участъка с полипи. Исхемичен колит може да засегне сигмовидното черво и може да е причина за кървава диария, но липсват данни за исхемия и колоноскопията не открива типични ерозии и надлъжни язви.
Японските лекари поставят диагнозата „шапкова“ полипоза (cap polyposis). Обикновено протича с множество червеникави възпалителни полипи, покрити с „шапка“ от фибринопурулентен ексудат. Няколко полипа са отстранени за хистологично изследване, което потвърждава диагнозата.
„Шапковата“ полипоза е рядко хронично възпалително заболяване на ректума и сигмовидното черво, което протича с кървава диария, коремна болка и болезнени напъни за изхождане (тенезми). Хистологично полипите са съставени от гранулационна тъкан, покрита от ексудат. Пациентите може да имат нисък албумин (белтък) поради загубата му през повърхността на полипите. Причината за възникване на заболяването не е известна. Една от теориите е свързана с нарушена перисталтика и повтаряща се травма на лигавицата при напъване за изхождане. Възможно е хроничната констипация при пациента да е допринесла за появата на полипите. Друга възможна теория и възпалителен отговор към бактерии в червото. Тази хипотеза се подкрепя от ефекта на „стерилизиране“ на чревния микробиом от различни антибиотици и неутрализиране на възпалителните цитокини. Описани са случаи на регресиране на полипите след лечение с кортикостероиди и биологични anti-TNF медикаменти (infliximab).
Пациентът е лекуван с комбинация от антибиотици – ампицилин 1500мг/ден, кларитромицин 400мг/ден, метронидазол 500мг/ден за 1 седмица за „стерилизиране“ на червото. След четири седмици оплакванията от болка и кървава диария изчезват. Тогава е започнато ректално приложение на кортикостероида будезонид 4 мг/ден. Лабораторните възпалителни маркери се подобряват, а албуминът се покачва до 35. Хемоглобинът достига 106. Контролна компютърна томография вече не открива силно задебелена стена на червото. Колоноскопия след 5 месеца установява регресия на полипите и потвърждава диагнозата „шапкова“ полипоза (cap polyposis).
Източник: Masaki S, Honjo H, Watanabe T. An Unusual Cause of Severe Wall Thickening and Stenosis of the Sigmoid Colon Accompanied by Polyposis. Gastroenterology.
