63-годишна жена постъпва в болница поради тежка диария от 3 месеца със загуба на 10 килограма. Пациентът не употребява никакви медикаменти. Прегледът установява сухи лигавици и леко болезнен корем. Предходни изследвания са изключили бактериални, вирусни и паразитни причини за диарията. Калият е нисък – 2,8, което налага вливания за заместването му. Допълнителни тестове – ANA, ANCA, серумни имуноглобулини, anti-tTG, 5-индолоцетна киселина в 24-часова урина, хромогранин А и серумен VIP са в референтни граници. Възпалителният маркер CRP е леко повишен 6.2. Образното изследване (КТ ентерография) установява възпалителни промени в последните 15 см от тънкото черво. Гастроскопията не открива патологични промени. Колоноскопията установява леко зачервена и оточна лигавица в края на тънкото черво и в цекума (част от дебелото черво) – снимки отдолу в коментар. Биопсиите от тънко черво (дванадесетопръстник, терминален илеум) и дебело черво (цекум) са показани отдолу в коментар.
Каква е диагнозата?
Биопсиите демонстрират загуба на вилите в дванадесетопръстника, инфилтрация от плазмоцити и загуба на чашковидни и Панетови клетки. Антитялото Anti-tTG е отрицателно, което изключва глутенова ентеропатия. Подобни промени може да се наблюдават като страничен ефект на медиакаменти от групата на сартаните (особено олмесартан), но пациентът не приема такива лекарства. Допълнително изследване установява положителни анти-ентероцитни антитела, което поставя диагнозата автоимунна ентеропатия.
Автоимунната ентеропатия е рядко заболяване, което протича с обилна диария и загуба на вилите в тънкото черво. В научната литература са докладвани много малко случаи на пълнолетни с автоимунна ентеропатия. Може да се открият анти-ентероцитни и анти-чашковидни (anti-goblet cell) антитела, но те не са специфични за заболяването. Много пациенти развиват малабсорбция – невъзможност за усвояване на хранителните вещества. Жената от случая е лекувана с лоперамид, секвестранти на жлъчните киселини и будезонид 9 мг дневно, но без ефект. Постигното е значително подобрение след венозно приложение на кортикостероид (преднизолон 60мг) с постепенно намаляване на дозата и започване на инфликсимаб и азатиоприн. Някои пациенти са рефрактерни на кортикостероиди, което налага употребата на имуносупресори – азатиоприн, циклоспорин, такролимус, инфликсимаб или ритуксимаб.
Автоимунна ентеропатия трябва да се подозира при пациенти с диария, малабсорбция и изключена глутенова ентеропатия и микроскопски колит.
Дайте палец нагоре, ако сте научили нещо ново.
Източник: Sondhi AR, Nayak LJ, Rice MD. A Case of Unremitting Diarrhea. Gastroenterology. 2020 Jan;158(1):62-64.
Свържете се с д-р Митев за провеждане на колоноскопия.
Свържете се с д-р Митев за провеждане на гастроскопия.
