25-годишен мъж с улцерозен колит отива в спешно отделение поради коремна болка, диария, повишена температура и отпадналост от една седмица. Не е имал кашлица и загуба на килограми. Няма втрисане, нито нощно изпотяване. Не е повръщал. Не употребява алкохол и цигари. Не приема нестероидни противовъзпалителни средства. Не е имал скорошен контакт с инфекциозно болни и не е пътувал в чужбина.
Улцерозният колит е диагностициран преди 13 години и е относително добре контролиран само със супозитории месалазин. Няма други известни заболявания, нито фамилна обремененост за рак. Прегледът установява белези на лека дехидратация – сухи устни и кожа, висок пулс, както и болка в горната дясна част на корема. Дишането е чисто. Не се откриват обриви или уголемени лимфни възли. Телесната температура е 38.2, артериалното налягане е 110/60, пулсът – 105/мин, а дихателната честота – 16/мин.
Лабораторните изследвания показват високи стойности на възпалителните маркери CRP – 120, СУЕ 25 и левкоцити 13.5. Компютърната томография установява задебелени стени на терминалния илеум (тънко черво) и на десните отдели на дебелото черво, както и реактивно уголемени лимфни възли в областта (снимка А). Лекарят в спешното отделение започва лечение с венозен кортикостероид поради съмнение за болест на Крон. Пациентът е хоспитализиран и е взета фекална проба за микробиологично изследване. На следващия ден е проведена колоноскопия, която открива оточна илеоцекална клапа с голяма плитка язва, покрита с фибринов ексудат (снимка В). Лигавицата в терминалния илеум е леко оточна (снимка С), а останалта част от колоноскопията е нормална.
Каква е диагнозата и какво е лечението?
Когато прочетох случая, първото ми предположение беше за инфекция с бактерията Yersinia enterocolitica. Дали познах?
Шведските лекари също мислят за инфекциозна болест и спират венозния кортикостероид, като започват емпирично лечение с антибиотика кларитромицин 2 х 500 мг. На следващия ден микробиологичното изследване показва растеж на Campylobacter jejuni от фекалната проба. Финалната диагноза е инфекциозен колит. Биопсиите от центъра и ръбовете на язвите около клапата показват разязвяване със смесен възпалителен инфилтрат в ламина проприя.
Инфекцията с Campylobacter jejuni е най-честата бактериална причина за гастроентерит в света. Повечето инфекции са придобити чрез консумация на заразено месо или по фекално-орален път, най-често чрез котки. Пациентът няма домашни любимци, но съобщава, че е имал контакт с котката на родителите си, което е прието за потенциален източник на инфекцията. C. jejuni обикновено води до остро самоограничаващо се гастроинтестинално заболяване, протичащо с коремна болка, диария, повишена температура и отпадналост.
Илеоцекалната област може да бъде засегната от различни болести, вкл. инфекция, възпалително чревно заболяване (болест на Крон), системни заболявания, като болест на Бехчет, тумори и хронична употреба на нестероидни противовъзпалителни лекарства. Ентероколитът, причинен от бактериите Salmonella и Yersinia, също може да засегне десните отдели на дебелото черво, докато Shigella по-често се локализира вляво.
Типичният ендоскопски образ на ентероколитът, причинен от Campylobacter jejuni, включва обширни (над 10 mm) язви по илеоцекалната клапа, което има сензитивност 100% и специфичност 73.7% за поставяне на диагноза. Находката може да се обясни с относителната стаза (застой) в областта на клапата и удължен контакт с чревната течност, съдържаща бактериите.
Пациентът е изписан с домашно антибиотично лечение – кларитромицин 2 х 500 mg за още 5 дни. Симптомите напълно изчезват след 4 дни. Случаят илюстрира типичните ендоскопски находки при Campylobacter jejuni, които трябва да се познават, за да се избегне грешната диагноза болест на Крон, която може да доведе до излишни хоспитализации и дори сериозни усложнения при стероидно лечение.
Източник: A Shallow Large Ulcer on the Ileocecal Valve in a Young Man With Ulcerative Proctitis Kilincalp, Serta et al. Gastroenterology, Volume 164, Issue 7, e16 – e18
