16-годишно момче постъпва в болница поради замайване, умора и нестабилна походка от 3 дни. Досега пациентът не е имал сериозни заболявания. Той не пуши, не употребява никакви лекарства и няма фамилна обремененост.
Прегледът е нормален с изключение на леко ускорен пулс (тахикардия). Лабораторните изследвания показват тежка анемия с хемоглобин 62 g/l, за което е проведено кръвопреливане. Гастроскопията установява формация в горната част на стомаха (фундус), достигаща до връзката с хранопровода. Туморът има централно разязвяване, което обяснява скритото кървене и последващата анемия.
Ендоскопското ехографско изследване показва голяма нехомогенна формация с размер 55 mm, произхождаща от мускулния слой на лигавицата (muscularis mucosae) – снимка А. Виждат се и няколко лимфни възли в областта. Проведена е биопсия под ехографски контрол, която показва гладкомускулни клетки, положителни за алфа-гладкомускулен актин, без белези за злокачественост и негативно оцветяване за CD34 и CD117. Компютърната томография на корем и гръден кош и последваща позитрон-емисионна томография установяват единствено леко уголемени лимфни възли под мишницата (снимка В). Допълнителното им изследване отхвърля злокачествени промени в тях и се приема, че това е реактивен лимфаденит.
Каква е диагнозата и какво е лечението?
Хистологичната картина е характерна за лейомиом – доброкачествен тумор от гладкомускулна тъкан. Формацията е голяма и налага оперативно или ендоскопско премахване. Поради възрастта на пациента, наличието на уголемени лимфни възли и невъзможността да се оцени засягането в дълбочина е проведена лапароскопска резекция. Извършена е частична горна гастректомия и дистална езофагектомия. Пасажът е възстановен с термино-терминална анастомоза между оставащата част на фундуса на стомаха с дисталния хранопровод. След операцията пациентът се възстановява напълно.
Отстраненият тумор е със сиво-бял цвят (снимка С) и достига в дълбочина до подлигавичната тъкан (субмукозата) на стомашния фундус. Не се откриват атипични (злокачествени клетки). Туморът е положителен за десмин (снимка F) и алфа-гладкомускулен актин – характеристики на лейомиом.
Стомашният лейомиом представлява 2.5% от стомашните тумори и най-често се открива във възрастта 50 до 70 години. Изключително рядък е при деца. Но 60% от първичните стомашни тумори при деца са доброкачествени и най-често с мезенхимен произход, за разлика от само 2% при пълнолетни.
Източник: Van de Bruaene C, Hoorens A, de Coninck S. Heavy on the Stomach. Gastroenterology. 2021;161(4):e7-e8.
