31-годишна жена постъпва в болница поради епизодична болка в лявата част на корема от 2 месеца. Досега не е имала сериозни заболявания, нито операции. Тя съобщава, че преди време е била изритана в корема от малкото си дете, но не е имала тежка травма. Не е имала панкреатит. Родена е в Индонезия, но от десетгодишна възраст живее в Сингапур. Веднъж годишно посещава роднините си в индонезийско село, където отглеждат кокошки и кози.
Прегледът и лабораторните изследвания са напълно нормални. Рентгенографията на корема показва калцирана формация под диафрагмата вляво (снимка А). Компютърната томография потвърждава кистична формация в слезката с размер 6.1 х 5.5 х 5.4 cm с калцификати по ръба и тънки вътрешни септи (снимка В). Не се установяват други изменения в коремната кухина. Фекалните изследвания са отрицателни за паразити. Серологичното изследване за ехинококоза (кучешка тения) е отрицателно.
Каква е диагнозата?
След консултация с инфекционист лекарите започват емпирично лечение с албендазол за вероятна хидатидна киста (при ехинококоза). Поради големия размер и наличните симптоми е взето решение за оперативно лечение. Проведено е лапароскопско отстраняване на слезката (снимка С). Отделено е специално внимание да се избегне разкъсване и изливане на съдържанието в коремната кухина. Отстранената киста има плътна, калцифицирана стена и мътна жълтеникава течност. Хистологичното изследване установява псевдокиста, покрита отвътре с фиброза и метапластична калцификация, но без епителен компонент. Анализът на течността е отрицателен за инфекциозен причинител и за злокачествено заболяване. Окончателната диагноза е посттравматична псевдокиста.
Калцифицираните кисти на слезката са изключително редки и повечето се дължат на ехинококоза. Обикновено пациентите са от ендемични райони и имат контакт с животни (междинни гостоприемници), напр. крави, овце, кози и др. Най-често се засягат черния дроб и белите дробове. Непаразитните кисти на слезката може да бъдат вродени, злокачествени или посттравматични (псевдокисти).
Въпреки че епидемиологичните и образните данни насочват към ехинококоза, липсата на чернодробно и белодробно засягане и отрицателните серологични резултати отхвърлят диагнозата. Точната предоперативна диагноза е изключително трудна дори и при анализ на аспирирана течност от кухината на формацията. Може да се изследват туморните маркери СА 19-9 и СЕА. Трябва да се има предвид, че аспирацията крие риск от кървене и анафилактична (остра алергчна) реакция, ако причината е ехинококоза. Хирургичното отстраняване на слезката поставя окончателната диагноза.
Източник: A Surprise in the Spleen in a Young Woman Tan, Hwee Leong et al. Gastroenterology, Volume 161, Issue 4, e11 – e13
