Подуването на корема е изключително често оплакване. То е характерно за нарушенията на оста мозък-черво (DGBI), като синдром на раздразненото черво (IBS) и функционална диспепсия (FD). Нова научна статия обяснява механизма на подуване при DGBI и предлага безплатен метод за подобрение и лечение.
Нека първо уточним няколко основни понятия. В английския език има две думи за подуване на корема – bloating е субективно усещане за дискомфорт, докато distension е видимото подуване напред на корема. Обикновено се срещат заедно, но може да съществуват и поотделно. Тук става дума за distension – видимо подуване на корема, най-вече при синдром на раздразненото черво или функционална диспепсия, които също са изключително чести състояния. Предходно испанско проучване е установило, че подуването се обяснява чрез конкретен механизъм, наречен със сложния термин абдоминофренична диссинергия (АФД). Дължи се на некоординирано свиване и отпускане на диафрагмата и предната коремна стена.
Вижте картинката в коментар отдолу. При нормални условия коремната стена се адаптира към съдържанието в коремната кухина, което може да варира в зависимост от храненето. Повишаването на обема нормално води до релаксация на диафрагмата и свиване на предната коремна стена, в резултат на което НЯМА подуване. При пациенти с АФД координацията е нарушена и се случва точно обратното – диафрагмата се свива, а предната коремна стена се отпуска и ИМА видимо подуване. Предишни проучвания с компютърно-томографски снимки са установили, че при хората с подуване няма повишено количество газ в червата, но се наблюдава описаният патологичен механизъм на АФД. Тоест хората са видимо подути не заради повечето газ, а заради некоординирано мускулно свиване и отпускане, наречено абдоминофренична диссинергия.
Тъй като първото описание на АФД е сравнително отскоро, все още има малък брой допълнителни проучвания на механизма. Не се знае точната честота, но се предполага, че тя е висока, тъй като се среща при синдром на раздразненото черво и функционална диспепсия. Няма ясни критерии и за поставяне на диагноза. КТ и ЕМГ изследвания засега се правят само с научна цел за това състояние.
Стигаме до лечението и в статията пише, че е уместно да се изпробва диафрагмално дишане. Тъй като основният механизъм е свързан с некоординирано движение на диафрагмата, то пациентите може да се опитат да дишат контролирано чрез нея. Това означава, че трябва да дишат БЕЗ да движат гърдите си. Поставете ръка на гърдите и дишайте коремно така че ръката да не се мести. При вдишване коремната стена ще се движи напред, ако дишате диафрагмално. Авторите препоръчват 30-минутни сесии след нахранване, като техниката може да се усвои бързо. Важно е да уточня, че засега няма плацебо-контролирани проучвания за установяване на ефективността ѝ, но нищо не пречи да се изпробва.
Все още малко лекари у нас са чували за механизма на абдоминофренична диссинергия, съответно лечението на видимото подуване при DGBI може да е трудно и неефективно.
Източник: Damianos, John A. MD1; Tomar, Sanjeevani K. MD2; Azpiroz, Fernando MD, PhD3; Barba, Elizabeth MD, PhD4. Abdominophrenic Dyssynergia: A Narrative Review. The American Journal of Gastroenterology 118(1):p 41-45, January 2023.
