При 71-годишна жена се провежда изследване на дебелото черво и се открива полип със съмнителни характеристики за злокачественост. Първоначално лекарите описват нарушена повърхностна структура и съдове. Но взетите биопсии не откриват злокачествени промени.
Проведена е нова колоноскопия и е достигнат полипът, който е разположен около отвора на дивертикул на дебелото черво. Полипът е с блед цвят и има малка зона на разязвявяване. При оглед под специалния оптичен режим NBI се потвърждава липса на повърхностна структура. Забелязват се разширени и неправилни по форма кръвоносни съдове. Взети са нови биопсии. Резултатът от тях е гранулационна тъкан с фибриноидна некроза, характерна за разязвяване.
Каква е диагнозата?
Показан е случай, в който „оптичната диагноза“ може да подведе лекарите. Оптична диагноза означава описване на видимите характеристики на полипа според общоприети класификации. Трябва да се определи формата, размерът, повърхностната структура и повърхностните съдове. При полипа от случая структурата и съдовете изглеждат съмнителни за злокачествена транформация, но биопсиите не потвърждават рак.
Диагнозата е гранулационен полип на дебелото черво, който е изцяло доброкачествен. Това е рядък вид полип с много малък брой описани случаи в научната литература. Гранулационната тъкан може да произлезе от дивертикул на дебелото черво след многократни епизоди на възпаление (дивертикулит). Няма риск от преход в рак, затова лекарите дори не отстраняват формацията.
Гранулационните полипи са съставени от възпалена гранулационна тъкан и са покрити от регенериращ епител. Те нямат нормалните повърхностни структури, което може да обърка лекарите за вече настъпила злокачествена трансформация. За да се направи разлика между гранулационен полип и злокачествен полип, трябва да се търсят и други белези, характерни за преход в рак – аденоматозна тъкан в периферията, разязвяване и лесна ранимост на повърхността с кървене.
Напомням, че ВСЕКИ над 50-годишна възраст трябва да има скринингова колоноскопия с цел откриване и отстраняване на опасни полипи. Това предовратява превръщането им в рак. Всеки открит полип трябва да бъде характеризиран внимателно („оптична диагноза“) и това да бъде подробно описано в ендоскопския протокол. У нас описанията масово са непълни и трудни за интерпретиране поради непознаване на общоприетите класификации (Paris, NICE, JNET, Kudo, LST и др.). За съжаление липсата на масов скрининг води до късно откриване на полипите, когато вече са дали оплаквания и са се трансформирали в рак. Тогава прогнозата е лоша. Направете профилактично скринингово изследване навреме. Това може да спаси живота ви. Един на всеки 25 човека ще развие рак на дебелото черво (lifetime risk 4%). Със сигурност ще имате близки или познати, които ще получат тежката диагноза. Бъдете активни и не разчитайте на късмета си. Профилактиката спасява животи. Скрининговото изследване започва на 50-годишна възраст дори да нямате никакви оплаквания и по-рано, ако сте фамилно обременени.
Източник: Luís Correia Gomes, Joana Lemos Garcia, Sara Mata, Margarida Rajão Saraiva, Sandra Faias, Isabel Claro; Granulation Polyp: A Pitfall for Digital Chromoendoscopy. GE Port J Gastroenterol 2023
