Все по-често се говори за връзката между хранителните разстройства и заболяванията на храносмилателната система. Искам да обърна специално внимание на избягващото/ограничително разстройство на приема на храна (ARFID). Тази диагноза е въведена сравнително скоро и преди се е наричала селективно хранително разстройство. Често се среща при пациенти със синдром на раздразненото черво (IBS). Може да се наблюдава също при хора с глутенова ентеропатия и възпалителни чревни заболявания.
ARFID не трябва да се бърка с анорексия. При анорексията основната цел е да се свалят килограми поради нереална представа за собственото тегло или външен вид. При ARFID пациентите ограничават храненето си най-вече с цел да избегнат нежелани последици, които свързват с храната – гадене, коремна болка, диария. Често чувам подобна мотивация при разговор с пациенти. Някои силно ограничават диетата си поради страх от поява на симптоми. Други причини (далеч по-редки в гастроентерологичната практика) за ARFID са нисък апетит или липса на интерес за хранене, както и чувствителност към определени характеристики на храната.
Избягващото/ограничително разстройство на приема на храна (ARFID) може да доведе до загуба на килограми, невъзможност за наддаване и дори до ограничен растеж при деца. Понякога пациентите имат и психосоциални затруднения – напр. не желаят да се хранят в ресторанти или в социална обстановка.
Рискът от възникване на ARFID е още една причина лечението на гастоинтестиналните заболявания да бъде строго научно базирано. Хаотичното ограничаване на храната не помага. Някои пациенти продължават да имат оплаквания дори и при пълен глад. Спазвайте препоръките за съответните заболявания, за да гарантирантирате възможно най-добър краен резултат.
Източник: Staller K, Abber SR, Burton Murray H. The intersection between eating disorders and gastrointestinal disorders: a narrative review and practical guide. Lancet Gastroenterol Hepatol. 2023 Feb 28:S2468-1253(22)00351-X.
