59-годишен мъж с епизодичен коремен дискомфорт постъпва в болница. Досега не е имал сериозни заболявания. Гастроскопията установява разязвена субепителна формация с размер около 20 mm, разположена по голямата кривина на стомашното тяло. Биопсиите показват единствено хроничен активен гастрит, без други специфични промени.
Започната е терапия с инхибитор на протонната помпа и при контролна гастроскопия формацията вече не е разязвена. Ендоскопско ехографско изследване показва добре отграничена хетерогенна хипоехогенна формация, произхождаща от втория слой на стомашната стена, с малки анехогенни зони. Аспирационната биопсия (22 G FNA) и повърхностните (bite-on-bite) биопсии отново не показват специфични промени. Пациентът не желае оперативно лечение и е взето решение за периодично проследяване.
През следващите 3 години мъжът има гастроскопия на всеки 3-6 месеца и многократни биопсии отново дават същия неспецифичен резултат. В крайна сметка пациентът се съгласява за хирургично отстраняване (отказва ендоскопска резекция). Хистологичното изследване на оперативния материал показва ерозирана надлежаща лигавица, кистично дилатирана субепителна жлезна пролиферация, без белези за атипия. Серологичното изследване за Epstein-Barr вирус (EBV) е отрицателно.
Каква е диагнозата?
Хистологичното изследване поставя изключително рядката диагноза гастритис цистика профунда (gastritis cystica profunda). В литературата доега са описани около 65 случая, най-вече при пациенти, преминали стомашна операция. Смята се, че при оперирани пациенти заболяването се дължи на субепителна миграция на епителни клетки поради нарушаване на лигавицата. При пациенти без операция са предложени алтернативни обяснения – напр. EBV инфекция, исхемия и хронично възпаление, но точният механизмът е неизвестен.
Проучвания с животни демонстрират, че гастритис цистика профунда има злокачествен потениал, но данните при хора са недостатъчни за такова заключение. Най-честите ехографски белези са анехогенни кисти в субмукозния слой. Много често аспирационните биопсии не дават специфичен резултат, но въпреки това трябва да се направят за изключване на алтернативни формации, като гастроинтестинален стромален тумор (ГИСТ).
Диагнозата е трудна и няма общоприети клинични, ендоскопски и образни критерии. Най-често се поставя след оперативно лечение, както и в случая.
Източник: Edgarc Afecto, David João, Sónia Fernandes; Gastritis Cystica Profunda Presenting as an Ulcerated Subepithelial Lesion: Gastrite cística profunda manifestada como lesão subepitelial ulcerada. GE Port J Gastroenterol 2023;
