Глутеновата ентеропатия (ГЕ) е хронично автоимунно заболяване, което се дължи на приема на глутен с храната при генетично предразположени хора. Огромният брой пациенти имат положителен резултат за определени антитела (напр. IgA-tTG-2 и IgA-EMA), но те не са достатъчни за поставяне на диагноза при възрастни. Необходими са множество биопсии от тънкото черво, които да потвърдят атрофия на вилите (власинките) в тънкото черво, класифицирана като Marsh 3.
Много лекари не знаят, че съществува термин „потенциална“ глутенова ентеропатия (ПГЕ), при която пациентът има положителни резултати за антитела и съвместими генетични (HLA-DQ2/DQ8) изследвания, но хистологичният резултат не показва тежка атрофия, т.е. стадият по класификацията Marsh е нормален (Marsh 0) или с леки промени (Marsh 1). Поставянето на диагноза потенциална глутенова ентеропатия може да е трудно. Необходимо е да са взети множествени биопсии по протокол на фона на глутен-съдържаща диета и хистологичният резултат да не показва напреднала атрофия.
В последните години диагнозата „потенциална“ глутенова ентеропатия нараства поради наличните препоръки за активен скрининг на хора във рисковите групи. Отдолу в коментар може да намерите алгоритъм за диагноза при съмнение за глутенова ентеропатия.
Все още няма общоприет консенсус дали хората с потенциална глутенова ентеропатия трябва да започнат безглутенова диета, особено ако нямат оплаквания. Решението трябва да е внимателно обсъдено с лекуващия екип и обикновено не е лесно.
Ново проучване с 84 пациенти с потенциална глутенова ентеропатия анализира техните характеристики спрямо пациенти с доказана глутенова ентеропатия. Кратките изводи са, че и двете групи имат сходна честота на коремни оплаквания (до 80%). Подуването изглежда е по-често при потенциална глутенова ентеропатия, а гаденето – при глутенова ентеропатия. Извънчревните прояви (дефицити на желязо, фолати, витамин D) са значително по-чести при тежка атрофия на тънкочревната лигавица, т.е. при глутенова ентеропатия. Нивата на антитялото anti-tTG-2 са по-ниски при потенциална глутенова ентеропатия.
Новото проучване е най-голямото досега при пациенти с потенциална глутенова ентеропатия. При повечето от тях (70.7%) започването на безглутенова диета води до клинично подобрение. Но не при всички. При значителна част от тях се открива друга причина за коремните оплаквания – възпалително чревно заболяване, лимфоцитен колит или синдром на раздразненото черво. Тоест ако безглутеновата диета не помага, трябва да се търсят други обяснения за оплакванията.
Сложно е. Не всеки е чувал термина „потенциална“ глутенова ентеропатия. Алогиртъмът за поставяне на тази диагноза не се познава широка. Трябва да се чете всеки ден.
Източник: Newton M, Greenaway EA, Holland WJ, Raju SA, Rej A, Sanders DS. What are the clinical consequences of ‘potential’ coeliac disease? Dig Liver Dis. 2023 Apr;55(4):478-484.
